РЕЖИМИ НА ФОТОАПАРАТА?
Режимите на фотоапарата или още казано сюжетните програми на снимане ги знае всеки начинаещ фотограф – те са създадени, за да избавят снимащия от главоболия.
Когато снимаш човек – избираш “портрет”, а когато снимаш морето – избираш “пейзаж”. Съвсем просто, а най-важното, вече е обмислено от много фотографи и програмисти. Ако сте начинаещ и все още не сте се запознали със сюжетните програми, по-добре прочетете това и вървете да практикувате.
По-горе нещата звучат елементарно, но трудностите започват едва тогава, когато се появят въпроси и спорове с фотоапарата. Вградените програми ограничават снимащия, а той ако иска нещо повече и нещата да изглеждат различно, отиваме на останалите режими на фотоапаратите
.
Р – Пълна автоматика – Фотоапарата сам си избира минималната скорост и стойността на диафрагмата, необходими за рязко изображение в определени условия. Спокойно може да се каже, че е почти пълна автоматика, с изключение на това, че могат да се настройват параметри като чувствителност на матрицата, баланс на бяло и т.н. За мен това е най-подходящия режим за снимащите без да ги интересуват какво ще правят, и същевременно най-безсмисленият режим в камерата.
A (или Av) – режим “приоритет на диафрагмата”. Използващия го задава стойност на диафрагмата, а фотоапаратът – скоростта. Любимия на всички фотографи режим, който дава възможност за пълноценно управление на дълбочината на резкостта, (отворена диафрагма, напр. 1.2, 1.4, 2.8 съответства на малка дълбочина на рязкост, затворената, напр. 16 или 22, обратно, голяма). Единственният недостатък на режима е, че диапазонът на скоростта, с който работи камерата е ограничен отдолу, например при скорост, по-ниска от 4 сек. редица фотоапарати няма да работят, въпреки, че във спецификациите им са записани и по-дълги експозиции. Просто се смята, че при експозиция, по-дълга от 4 сек., ако се снима от ръка при всички случаи всичко ще е размазано.
Удобно е, когато искате да постигнете максимална рязкост за конкретен обектив – ако се смята, че на 2,8 изобрежинието е меко, а на 4-8 кадрите са максимално резки, просто да се настрои на стойност 5.6.
Tv (s) – режим “приоритет на скоростта”. Използващия го задава стойност на скоростта, а фотоапаратът – диафрагмата. Режимът е сравнително ограничен и като правило се използва за заснемане на спортни събития, когато улавянето на момента е по-важно от разработката на фона. Към спортните събития попадат и децата, които могат да бъдат хванати на скорост около 1/250 сек., преди да избягат. Може да се използва за по-продължителни експозиции, например панинг.
M – изцяло ръчен режим. Използващият го настройва всички параметри сам. Обикновено чуствителността на матрицата може да е автоматична при първите три режима, при ръчния се избира ръчно. Отговорът е прост, този режим избират или тези, които експериментират, или тези, които знаят какво правят. Режимът напълно сваля ограниченията при нощно снимане, защото дава възможност на фотографа да избере абсолютно всяка скорост, всяка стойност на диафрагмата и стойност на чуствителност на матрицата. По този начин могат да се заснемат съзнателно недоекспонирани или преекспонирани снимки, да се снима с обективи, които не са предназначени за даден фотоапарат и т.н. Нощните снимки изискват допълнителна уговорка – тъй като времето е много (а небето черно, което въвежда светломера в заблуда, той ще определи снимката като тъмна и безкрайно ще увеличава времето за експозиция), може по-дълго да се постои около статива избирайки различни стойностти на експозицията, за да се постигне желания ефект: размазана вода, фарове на автомобилите при по-дълго експонационно време, движението на звездите при много дълги експозиции или снимки на падаща капка при много кратки.
Av – режим “приоритет на диафрагмата и скоростта”, когато фотографът дава стойности за скоростта и диафрагмата, а фотоапаратът – подходящата чуствителност на матрицата
· A-Dep – режимът “приоритет на диафрагмата с контрол върху дълбочината на резкост” се използва, както за разработване на предния план, така и на задния. Фотоапаратът замерва разстоянието между тях и задава стойност на диафрагмата (и скоростта).
C1, C2, C3 – това са индивидуално запаметени режими от използващият потоапарата. Ако примерно фотографа е задал настройка за С1 с F1.4 1/200 ISO200 с която да прави портретни снимки на подходящите условия за тези настройки, С2 пък може да е настроен за F12 1/400 ISO 200 , което пък да бъде за пейзаж. В зависимост от условията, фотографа може лесно да смени режимите, които предварително е запазил.
Последни коментари